Как братя Грим и техните приказки промениха немския език?
За да успеете да си представите как са се достигали първоначално приказките от човек на човек - представете си свят без телевизия, без радио и без каквото и да е медия. Дори си представете света и още по-далеч - когато не е имало разпространена писменост.
Свят, в който единствените истории и приказки, които бихте чули, са от хора, живеещи в непосредствена близост до вас.
Ако пък дадена история бива пренесена през различи граници от мигранти, то нейният смисъл се променял постоянно, заради промяна в детайлите в нея, поради факта, че се предава от уста на уста.
Така с времето, всяка една фолклорна притча била постоянна видоизменяна до момента, в който някой не решил да започне да записва тези истории на хартия.
Така, вече записаните разкази, запазвали оригиналната си история и смисъл.
Именно тази идея, за записване на различни фолклорни разкази, била водеща за двама от най-значимите разказвачи – Якоб и Вилхелм Грим.
Кои са братя Грим?
Якоб Лудвиг Карл Грим и Вилхелм Карл Грим са родени през 1785 и 1786 г. в град Ханау, Германия. В семейство на баща – юрист и майка – градски съветник, Якоб и Вилхелм, заедно с останалите си 7 братя и сестри (3 от децата почиват в последствие в ранна възраст), водят живот с високи стандарти.
След смъртта на баща си, цялото семейство е принудено да се раздели с охолния начин на живот, като двамата най-големи братя Якоб – 11г. и Вилхелм – 10г. започват да поемат отговорност за майка си и останалите си братя и сестри.
Опитвайки се да изкарват прехваната за семейството си след училище, братята Вилхелм и Якоб обмислят да последват стъпките на баща си и да навлязат в адвокатската професия и дори стартират следването си по право, но липсата на средства ги принуждава да преустановят тези си планове.
Поетапно двамата братя започват да работят към частната кралска библиотека. Това е повратния период за тях, когато те започват да събират стари фолклорни преразкази, предавани от поколение на поколение.
Как братя Грим и техните приказки имат принос към немския език?
Братя Грим не са първите, които някога са правили записки на фолклорни приказки, нито са сред, които са правили записи на немски приказки, но заветът им е останал поради начина по който са го направили.
Техният труд е призната за първата строга колекция от народни приказки и е дала началото на цяла област на изследване – наречена фолклористика.
Отличаващият почерк за братята, е че те записват речта на народните разказвачи, с които са се сблъскали.
Целта им е била да запишат приказките така, както са били разказани и да запазят оригиналната им история и значение. Това означава, че са били запазени не само самите истории, но и диалектите в немския език, говорени в различните области.
Самите приказки предоставят и до ден днешен полезна информация за лингвистите, които искат да вникнат как се е развивал немския език във времето.
Якоб Грим има и особен принос в езикознанието. Той започва изучаването на историческа лингвистика (изучаване на развитието на езиците).
Той е съименник на закона на Грим, който представлява набор от правила, които обясняват как немското произношение се променя от своите прото-Индо-Европейски корени в езика, който се говори през 1800 година.
В периода 1819 – 1837 г. двамата братя създават историческа немска граматика, а през 1838 г. започват и работа по изчерпателен немски речник.
И така, въпреки че приказките на братя Грим са сред най-известната колекция, Германия не е единствената страна, която има силна връзка с предаването на истории от уста на уста.
Тази традиция е породена в древна Гърция. Дори ще откриете и не малко немски думи с гръцки корени използвани в ежедневието на немците.